Антон Атанасов – teamTeachers

Инициативата teamTeachers, oбръщайки внимание на образованието като основна ценност, с уважение най-високо почита приноса на учители, преподаватели и ментори в този процес.

Подхождайки с УВАЖЕНИЕ към образователния Ви принос, моля да представите себе си пред аудиторията!

Здравейте. Казвам се Антон Атанасов и за мен е удоволствие да бъда част от първия брой на списание Codify. Не обичам да говоря много за себе си, но ще Ви споделя, че съм родом от Хасково. Макар че завърших Математическата гимназия в града, реших професионално да се развивам в сферата на обществените науки – студент съм в СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност „История и геополитика на Балканите“. Някои хора ме знаят като заместник-председател на Гражданско сдружение „Родопско утро“, което обединява поети и писатели от Източните Родопи, а други – като автор на стихосбирката „Мъка по България“ (2018) и книгата със стихове и разкази „Вяра до кръв“ (2020). Аз обаче се приемам като човек, за когото особен интерес представляват българската история и родовата памет.

Как бихте формулирали „Що е то ОБРАЗОВАНИЕ?“?

Образованието е сложен и труден процес, при който се предават не само нови знания от различни области на науката, но и практически умения и уроци от живия живот. Може да бъде истински успешен единствено и само при интерес към развитието му от страна на ученици, учители и родители.

Какви качества трябва да притежават хората, които образоват (учители, преподаватели, ментори)?

Хората, които образоват, трябва на първо място да бъдат специалисти по предмета, по който преподават. Нужно е и да бъдат добронамерени и търпеливи, да са склонни да повтарят едно и също нещо за онази част от класа, групата или курса, която не е разбрала, да бъдат изявени личности, които имат авторитет в обществото и знания и мнение и по въпроси, които не са пряко свързани със специалността им.

По какъв начин трябва да се реализира образованието?

Образованието трябва да се реализира чрез използването както на традиционни, така и на интерактивни методи. Целта не е да се замени класическият подход, а обучението да бъде разнообразно. Затова и то трябва да случва не само в училището или в дома, но и в галерията, театъра, музея, библиотеката, храма, дори и в парка. На тези места преподавателят може да използва различни практики за придобиване на нови знания и умения, да упражни наученото и да покаже действително как изглежда това, за което са говорили по време на часа или лекцията.

Какви предимства получават образованите хора? Считате ли, че са по-свободни и креативни? По-критични ли са към действителността?

Като повечето неща в ежедневието ни и образованието има своите предимства и недостатъци, но определено първите се повече. Образованите хора традиционно имат по-широк поглед към света, знаят и умеят доста в сравнение с останалите и се чувстват по-свободни от тях. Животът им не е никак лек, тъй като постоянно са заети или с това, което правят, или с мисли за него и света, който ги заобикаля. Неслучайно са и по-критични. Могат да правят сравнения, да подбират източниците си на информация и обикновено те са тези, на които се дължи развитието на обществото.

Вие как подкрепяте и помагате на образованите млади хора да приложат натрупаните знания в съвременния сложен ритъм на живот, като говорим за функционална грамотност?

Бидейки заместник-председател на Гражданско сдружение „Родопско утро“ с ресор „Младежки дейности“, се стремя да привличам младите хора към дейността ни, като им давам възможност за участие в списанието, което издаваме, давам им подробна информация за конкурси и събития, които организираме или за които знам, насърчавам ги да участват и да преодолеят страховете си да излязат на сцена или да направят творчеството си публично достояние, стремя се да получавам и обратна връзка, защото за мен е важно дали тези неща представляват интерес за тях и дали са им по-скоро полезни.

Колко важно е образованието за националното самосъзнание?

Националното самосъзнание се е крепяло, се крепи и най-вероятно ще се крепи на образованието. Ако се върнем назад, ще видим, че българите не са осъзнавали, че са едно цяло, докато масово не са започнали да посещават училище. Днес не е по-различно – стотици са случаите, при които деца, които не са преминали през образователната ни система, а са учили някъде другаде, впоследствие не се чувстват българи. А мисията на учителите е точно такава – да вземат едно дете, да го научат да говори правилно, да чете и да пише на родния си език и да му покажат историята, традициите и обичаите, с които се идентифицира обществото, в което живее. Само така то може да осъзнае какво всъщност означава израза „Аз съм българче“, с който започва едно от първите чути и научени от него стихотворения.

Можем ли да говорим за ЕКОЛОГИЯ, една важна тема за опазване на планетата ни, ако не сме достатъчно образовани?

Екологията и опазването на околната среда са теми, които имат нужда от внимание. Те трябва да са част не само от образованието, но и от възпитанието на подрастващите. Според мен можем да говорим за тях, дори и ако не сме достатъчно образовани, стига да сме осъзнали важността им. Обикновено в човека се борят два нагона – единият иска да руши, а другият – да гради. Трябва да съумеем да научим себе си и децата си да даваме превес на втория и да се грижим за природата. Можем да го постигнем с промяна на самите нас и на начина на живот на семействата си, но и чрез образование и държавна политика. Това няма да е лесно, но е крайно време да се случи масово и в нашата страна, в противен случай ставаме съучастници в убийството на планетата си.

Какви са привилегиите за личностното развитие на децата и младежите, ходейки на училище, посещавайки университет?

Този въпрос е доста актуален на фона на онлайн обучението, на което сме свидетели вече две години. Мисля, че всички осъзнахме колко важно е децата и младежите да ходят на училище и да посещават университет. Те загубиха основните привилегии за личностното си развитие – срещите и общуването с много различни хора и изпитването на емоции. Според мен това е най-важното, което могат да получат от образованието. Така се учат да понасят последствията от думите и действията си, да бъдат търпеливи, да правят компромиси, да изказват и да отстояват мнението си по различни въпроси…Все умения, които ще им бъдат от полза.

Учебните планове отчитаме с основна важност, но колко са значими житейските уроци, които давате на Вашите ученици и студенти? Как приемат тази част от образователния процес?

Ще отговоря като човек, който е и студент, и е бил и е ментор на различни групи. Поне според мен образованието не трябва да е затворено само в училище или в университета. Преподавателите са длъжни да показват на своите ученици и студенти и света навън. Това може да се случи с уроците, които те са научили от живота, но не трябва да се прекалява, защото в повечето случаи учащите не осъзнават важността на примера, който им се дава, и в съзнанието им остава усещането, че човекът, който ги образова, просто обича да говори за себе си. Трябва да се търси златната среда, при която уроците от училище вървят ръка за ръка с уроците от живота, които обаче се представят като универсални, тоест в тях няма „аз“.

Как се изграждат образовани хора със самочувствие?

С една дума – трудно. Това е доста деликатна тема, на която по-голямата част от преподавателите не обръщат внимание. Така се стига до момента, в който от образователната ни система излизат хора, които или са с прекалено голямо самочувствие, или нямат такова. И единият, и другият случай обаче не са в полза на обществото, защото често се случва тези, които умеят да се изтъкват, да нямат необходимия капацитет, но да получават правото да вземат важни за всички ни решения, а онези, които имат възможности, да не успяват, тъй като не обичат или не могат да говорят за себе си, да се хвалят и да парадират с качествата си. Този процес не е необратим, необходимо е да се подхожда с личен пример и с едновременното усвояване на две качества – самочувствието и реалната представа. Второто е от изключително значение, тъй като то учи човека да знае къде се намира спрямо останалите и от него зависи истинската стойност на първото.

Целта остава непроменена – повишаване външната мотивация на младите и импулс за любознание и познание. Инициативата teamTeachers дава възможност за разширяване на образователната общност, подкрепяйки младите хора в хода на успешното им развитие.

Фондация “Елена Благородна – човечността е непреходна” изказва своите благодарности към уважаемия Антон Атанасов.