Добромир Зафиров, автор в CODIFY 2025 – Поздравяваме със слово

Имаме удоволствието да Ви представим ДОБРОМИР ЗАФИРОВ, автор в CODIFY 2025 – Поздравяваме със слово (🗓 6 януари 2025). Повече за броя можете да прочетете тук – https://elenanoble.org/codify-2025-поздравяваме-със-слово/

Добромир Зафиров:
“Често поезията ми, казват, е пространствено и топографски ориентирана, но истината е, че пространствените маркери казват само едно – за силата на любовта граници няма, защото ние, творците, говорим универсален език – владеем Словото, с което ДНЕС изграждаме по-доброто ни УТРЕ.”

Станислава-Владимира (председател Фондация “Елена Благородна – човечността е непреходна”, творчески и технически ръководител списание CODIFY):
“За обожаване е словото на Добромир, такова е и отношението му към градовете, към техните дух и ценности, към хората. За обожаване е начинът му на изразяване и умението му да вижда красотата през принципите.
Със споделени чест и удоволствие, благодарим на Добромир, че със своето истинско съществуване вдъхновява, но и дава вяра какво е меката на сила на словото за съхраняването на културни ценности.”

Подписано от… Добромир Зафиров,
с любов към езика!

📍Park Hotel Green Europe – партньор на броя!

ЗА АВТОРА
Роден съм и съм израснал в Димитровград – най-младият град в България, сътворен от хилядите отрудени младежи в името на това – да изградят дом на мечтите си. Град, който, за съжаление, масата свързва с тържища и недотам приятни музикални вкусове. Но ние, димитровградчани, знаем, че обликът на нашия град е най-вече културата. Тук среща си дават поети, художници, творци. Тук е единственият площад в страната с име „Поезия“, на който, на всеки две години, се връчва Националната литературна награда „Пеньо Пенев“ – поетът емблема на нашия град.
Движен от целия този дух на града си, моя кауза през ученическите ми години бе да представя именно това, истинско, но недотам познато лице на Димитровград. През 2018 г. с финансовата подкрепа на община Димитровград проведохме, по моя идея и проект, първата в страната национална младежка литературна конференция, довела в града 50 младежи от цялата страна, които показаха своите литературни заложби. Член съм и на гражданското сдружение „Родопско утро“ в Хасково, с което работим за популяризиране на младежкото литературно творчество в региона.
Завърших Езиковата гимназия в гр. Димитровград с профил „Английски и немски език“. Още от ученик в гимназията се роди интересът ми към литературата. Прописах поезия – пиша за всичко, което ме вълнува. Поезията е най-добрият начин да изразя себе си и чувствата си. Поезията за мен е любов, а Словото – следата, която всички ние ще оставим за идните поколения, защото написаното остава.
Близо осем години посветих на музиката – като част от вокална група, и като индивидуален изпълнител. След това обаче открих литературния си талант. Носител съм на множество призови места от национални литературни конкурси, част от Календара на Министерството на образованието и науката – Вазовата България“, „Бог е любов“, конкурс за хумористична поезия „Малките нашенци“, литературен конкурс „Казанлъшка роза“. Носител съм на Почетната грамота на арменския консул в Пловдив в литературния конкурс “Подир сенките на облаците“ – Чирпан, Награда на БНТ в литературния конкурс “Вдъхновители“.
Имам публикувана поезия в сборници на музей “Чудомир“ – Казанлък, списание “Чисти сърца“ – Смолян, Фолклорен съюз – Пловдив , списание за младежко творчество “Пътеки“ – Стара Загора и Алманаха на Международния конкурс за поезия „Българско-сръбско приятелство“, Нови Сад, Сърбия, в който участвах. Наскоро мои стихове бяха публикувани и във вестник „Словото днес“ – издание на Съюза на българските писатели.
В ученическите си години бях единствен представител на област Хасково на Националната олимпиада по български език и литература, където заех осмо място в страната и получих почетно отличие на РУО Хасково. Единствената пълна шестица на Държавния зрелостен изпит по български език и литература за Хасковска област също беше моята.
Понастоящем живея в гр. София и съм последна година (5 курс) студент по право в Юридическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, преследвайки мечтата – да бъда юрист. Университетът ми даде (и продължава да дава) стабилната основа, която да надграждам практически. Успешно преминах стаж в правния отдел на район „Сердика“-Столична община, а впоследствие – в Районен съд-Хасково, Административен съд-Хасково, а през миналата учебна година успях да бъда на стаж в една от най-добрите кантори в София, както и в Административен съд-София-град по програма „Фулбрайт“, с възможност за практика при съдия в САЩ.
Безспорно открих себе си в административното право и искам то да бъде пътят към бъдещата реализация. Именно в него среща си дават държавата и гражданите, като целта ми ще бъде, като бъдещ магистрат, да използвам Правото като инструмент на Обединение, в името на Справедливостта. В момента съм сътрудник в Правната клиника за социални права на хора с увреждания към СУ „Св. Климент Охридски“ и стажант във Върховния административен съд на Република България.
Мое есе на тема „Справедливост“ беше публикувано през 2019 г. в списанието по римско право на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, а това лято участвах в Лятната правна школа на факултета на тема „Право и познание“, където представих доклад за административното наказване у нас.
И макар все по-рядко да намирам време за поезия, покрай студентските ангажименти, погълнат от разпоредби и съдебна практика, литературата е винаги част от мен. Начин да се отърся от сивото ежедневие и да погледна отвъд сухия закон – в красивия свят на твореца, жаден за любов, владетелят на Магията чрез Езика и Словото. Защото те са наши двигатели, нашият жив глас.
Често поезията ми, казват, е пространствено и топографски ориентирана, но истината е, че пространствените маркери казват само едно – за силата на любовта граници няма, защото ние, творците, говорим универсален език – владеем Словото, с което ДНЕС изграждаме по-доброто ни УТРЕ.

Списание CODIFY можете да четете онлайн тук⤵️
https://elenanobleschooling.org/codify

Фондация “Елена Благородна – човечността е непреходна” (която носи името на всеотдайната Елена Благородна, моя прабаба, завещала ни достойни житейски каузи) и чрез реализирания си проект Elena Noble schooling (свободно образователно поле за допълнителни знания на български и чужд език, личностно развитие и дипломатичен подход, пространство за таланти, автори и хора), развива списание CODIFY, първото по рода си списание в България, посветено на мъдростта и свободното етично изразяване на младите, а и не само, на знанията и външната мотивация. Съдържанието на CODIFY е с фундаментална цел за съхраняване и отстояване на грамотността във всичките ѝ значения, българския език, което да бъде съотнесено като мека сила (мир) на общуване, като принцип за следване на правила и ред. Така името е в основата на мисията ни за създаване на система от етичен код при човешките и партньорски взаимоотношения, посредством грамотен етикет и разбирателство, при рода ни, но и в план на международен обмен за развитие и напредък. Залягат основи като самочувствие чрез образование и от положен труд, уважение и взаимодействие. CODIFY не е продукт на материалното, това е произведение, което крепи, укрепва, застъпва и цели да запази във времето непреходни морала, разбирателството, но и културния дух за възпитателен и примерен мотив в индивидуалността човек към човека. CODIFY е съкровена подкрепа в просветния път на отговорността и принципността. CODIFY бележи потенциала на индивидуалността за изграждане на екипни постижения. Списание CODIFY се разпространява безплатно и като комплимент.
Посланието „човечността е непреходна“ търси отличие на добротата, издържано във времето.

С обич,
Станислава-Владимира
(председател Фондация “Елена Благородна – човечността е непреходна”, творчески и технически ръководител списание CODIFY)