Как да повишим комуникационните си умения?

Способността за комуникация е основно житейско умение и такова, което може непрекъснато да се развива. Дори да сме естествено добри в комуникациите, винаги има възможности да подобрим  умения си. Комуникационните способности също така подчертават значението при изготвянето на ясни и позитивни послания.

Докато повечето хора се раждат с физическа способност да говорят, не всички могат да общуват добре, ако не положат специални усилия да развият и усъвършенстват това умение допълнително. Много често приемаме лекотата, с която общуваме помежду си за даденост, че понякога забравяме колко сложен е всъщност процесът на комуникация.

ОСНОВИ НА КОМУНИКАЦИЯТА

Способността за комуникация е основно житейско умение и всеки има своя собствена роля и отношение, което естествено се адаптира и развива, за да отговаря на различните сфери.

Процес на комуникация

Комуникацията е определена като акт на даване, получаване или обмен на информация, идеи и мнения, така че посланието да бъде напълно разбрано и от двете страни.

Подателят изпраща съобщение с определено намерение. Получателят на съобщението се опитва да разбере и интерпретира изпратеното съобщение. След това той дава обратна връзка на първоначалния подател, който от своя страна интерпретира обратната връзка. Този процес, повтарящ се непрекъснато, представлява комуникация.
Ясно е, че в процеса на комуникация има няколко основни елемента – подател, съобщение, канал, получател, обратна връзка, контекст. Съществува както намерението на оратора да предаде съобщение, така и приемането на казаното от слушателя. Уменията за слушане са също толкова важни, колкото и уменията за говорене, за да може комуникацията да бъде ефективна.

Това означава, че ако искаме да предадем точно съобщението си, трябва да вземем предвид тези три неща:

Съобщение;
Публика;
Как се получава съобщението.

Едно съобщение се счита за успешно предадено само когато подателят и получателят го възприемат и разбират по един и същи начин. Ако това не се случи, тогава може да има срив в комуникацията, който в крайна сметка може да ни попречи да реализираме целите си, било то лични или професионални.

ФАКТОРИ, ЗАСЯГАЩИ КОМУНИКАЦИЯТА

Както бе споменато по-горе, ефективната комуникация е двупосочен процес, но има редица фактори, които могат да нарушат този процес и да повлияят на цялостното тълкуване и разбиране на това, което е съобщено. Проблемите могат да изскачат на различни етапи от процеса на комуникация. Те могат да се отнасят до всеки от участващите елементи: подател, съобщение, канал, получател, обратна връзка и контекст. Ето защо е важно да разберем някои от факторите, които влияят на комуникацията, за да можем да предадем съобщението си с минимално неразбиране и объркване.

По-долу са дадени някои възможни проблемни области, които може да се окажат бариери пред ефективната комуникация:

Роля: Подателят и получателят на съобщение може да имат еднакъв статус в йерархията или да са на различни нива. Тази разлика в статуса понякога се отразява на ефективността в процеса на комуникация.

Избор на комуникационни канали: Преди да изберем своя комуникационен канал, трябва да се запитаме дали каналът е подходящ за определените цел и човек. Изпращането на съобщения по неподходящи канали може да изпрати грешни сигнали и в крайна сметка да създаде объркване.

Дължина на комуникацията: Дължината на съобщението също влияе на комуникационния процес. Трябва да сме сигурни, че тя служи за целта и е подходяща за получателя.

Известен или неизвестен получател: Независимо дали получателят е известен или непознат за нас, това също играе важна роля за определяне на ефективността на нашата комуникация. Познатият получател може да е по-способен да разбере нашето съобщение, въпреки че няма достатъчно информация, тъй като и двамата вероятно имаме общ опит и споделена дейност. Неизвестният получател може да изисква повече информация и време за декодиране на съобщението.

Индивидуално отношение и личности: Понякога методът на комуникация трябва да вземе предвид личностните черти на получателя, възрастта и предпочитания стил.

Атмосфера и разсейване: Нашата обстановка понякога може да се окаже бариера пред ефективната комуникация. Шумното място обикновено поставя напрежение във вербалната комуникация, тъй като и подателят, и получателят трябва да положат допълнителни усилия, за да предадат съобщението и да гарантират, че то е разбрано ясно и правилно.

КОМУНИКАЦИОННИ РОЛИ

Във всички области на живота си ще играем много различни роли в процеса на комуникация.

Инициаторът обикновено изпълнява една от следните роли, която ще съответства на причината, поради която се осъществява комуникацията:

Комуникатор: Имаме нужда да информираме дадено лице за някакъв аспект от обучението или работата му или изискваме от него да поеме задача, която трябва да делегира.

Изследовател: Причината за нашата комуникация е да открием някаква информация или данни, които са ни необходими, за да вземем решение.

Оценител: Трябва да преценим колко добре някой или група изпълнява своята роля или задача.

Ако сме получател, ролята, която ще поемем по време на размяната, ще попадне в три широки категории:

Получател: Необходима ни е информация или данни, съдържащи се в комуникацията, за да сме сигурни, че можем да завършим задачата си или да изпълним своята работа.

Участник: Нашите знания и умения са необходими в процеса на дискусия или взимане на решения, които имат взаимна полза за участващите в комуникацията.

Антагонист: Нашата гледна точка може да е в противоречие и искаме да се уверим, че всички в комуникацията са напълно информирани, за да осигурят добре обосновано решение.

С всяка от тези широки роли променя поведението и метода ни на комуникация, за да отговорим на обкръжението и обстоятелствата. Но каквато и роля на високо ниво да се окаже в изпълнение, ние също ще трябва активно да слушаме целия двупосочен обмен. Развиването на умението за активно слушане по време на разговори ни позволява да избегнем недоразумения, объркване и неправилни тълкувания. Също така се гарантира, че винаги обръщаме внимание на „голямата картина“, когато общуваме.

ПРЕДПОЧИТАНИЯ

Трябва да сме наясно с факта, че различните хора предпочитат да получават информация по различни начини. Този аспект на комуникация е особено важен, когато делегираме задача.

Има хора, които запазват информацията най-добре чрез визуализация, когато им се показва какво се изисква. Те биха снимали това, което четат, чуват или им се казва.

Има хора, които разбират какво имаме предвид чрез слушане, когато им бъде казано устно. Те биха използвали нашия тон, височина и други подобни и паравербални сигнали, за да интерпретират вложеното значението.

Има хора, които разчитат на своето кинетично усещане. Те биха си спомнили какво е направено, отколкото какво е казаното. Те са щастливи да се движат или да осъществяват контакт, когато общуват.

Чрез комуникация по начин, който корелира с вродените предпочитания на човека, ние си гарантираме, че съобщението ни е получено и интерпретирано точно. Трябва да съберем тези знания, докато наблюдаваме как нашият екип изпълнява задачите.

Ключът към успешната комуникация и делегиране е да запазим контрола, но да дадем на човека правилните инструменти и подкрепа за изпълнение на задачата. Нашата роля е да се съсредоточим върху необходимия резултат и да дадем конструктивна обратна връзка, когато мониторингът показва, че е необходима допълнителна насока.

КОМУНИКАЦИОННИ ПРИНЦИПИ

Комуникацията е сложен двупосочен процес, който може да включва няколко повторения, преди да се постигне взаимно разбиране. Комуникацията се осъществява по много начини. Можем да общуваме, като използваме думи, символи, картинки, графики, глас, тон, мимики, облекло и език на тялото. Разбирайки как да използваме тези елементи ефективно, можем да подобрим начина, по който общуваме и да постигнем най-добрия резултат във всяка ситуация.

Независимо дали говорим формално или неформално, основните принципи на комуникация са следните:

Опознаваме своята аудитория: Комуникацията винаги трябва да бъде пакетирана така, че да отговаря на нивото на разбиране на слушателя.

Опознаваме целта и темата: Поясняваме дали доставяме конкретна информация, искаме информация или сме социални. Да бъдем наясно с всички факти и подробности.

Предвиждаме възражения и представяме пълна картина: Възраженията често възникват поради недоразумения. Съобщаваме всички детайли за двете страни.

Подкрепяме изявленията си с доказателства: Използваме данни, статистика и други.

Комуникираме плавно, след това проверяваме дали слушателят разбира: Поставяме пауза, ние задаваме въпроси и даваме възможност да ни се задават такива обратно.

Представяме информацията по няколко начина: Това, което е работило за един слушател или читател, може да не работи за друг.

Разработваме практични и полезни начини за получаване на обратна връзка: Обратната връзка е най-добрият начин за оценка на ефективността на нашата комуникация.

КОМУНИКАЦИОННИ СТИЛОВЕ

Стилът на общуване се отнася до изборите, които сме склонни да правим, когато общуваме с другите. Включват се две основни измерения: ниво на увереност и ниво на емоционалност на нашата комуникация. Използваме различни стилове в зависимост от това с кого общуваме.

Матрица на комуникационните стилове

Модел, основан на работата на д-р Айлин Русо, който показва, че има две различни измерения в стиловете на общуване: нивото на изразителност и нивото на асертивност.
Разглеждаме основните характеристики на всеки стил на комуникация и някои неща, които можем да направим, за да си помогнем да общуваме добре с всеки тип.

Ниска експресивност + висока асертивност = Директна
Висока експресивност + висока асертивност = Енергична
Ниска експресивност + ниска асертивност = Системна
Висока изразителност + ниска асертивност = Внимателна

Стил на директна комуникация

Хората с пряк стил на общуване са силно напористи. Те са склонни да казват на другите какво да правят, вместо да питат другите какво мислят, че трябва да се направи, и те не показват лесно емоции в комуникацията си с другите. Техният стил на общуване е предназначен да бъде целесъобразен, въпреки че другите не винаги могат да го възприемат по този начин. Те могат да изглеждат кратки и студени за другите.
Директните комуникатори се опитват да ни кажат възможно най-малко, за да преминат към следващата тема не защото се опитват да избегнат нещо, а защото се опитват да спестят време. Понякога може да изглеждат нетърпеливи. Те се опитват да се съсредоточат върху резултатите, а не върху емоциите. Говорят, каквото мислят дори ако това би могло да отблъсне другите.
Не очакваме от тях да говорят за личния си живот, тъй като обичат да държат разграничени работните от личните проблеми. Те не отстъпват от конфликтите и понякога могат да се разглеждат по-скоро като агресивни, отколкото като напористи по начина, по който изразяват мнението си.

Съвети за общуване при стил на директна комуникация:

Стараем се да слушаме пълноценно другите и да не ги прекъсваме;
Оставяме време за свободен разговор в началото на срещата;
Осъзнаваме, че другите могат да почувстват необходимостта да изразят емоциите си по темите;
Признаваме, че брейнстормингът може да бъде полезен, а не просто губене на време;
Опитваме се да съобщим нашите очаквания за това как ще протече дадена среща – продължителността на времето, темите, които ще бъдат обхванати, и очакваните резултати;
Отделяме време, за да покажем своята благодарност за приноса на другите;
Не използваме имейл за чувствителни или сложни теми;
Оставяме време в графика си за въпроси и обратна връзка.

Съвети за общуване с хора с пряк стил на комуникация:

Питаме дали имат време да говорят;
Бързо преминаваме към въпроса – не ги отегчаваме с много справочна информация;
Ограничаваме свободния разговор, който е извън темата;
Използваме кратки и преки изречения;
Искаме конкретен призив за действие или правим конкретна заявка;
Не говорим абстрактно;
Обещаваме само това, за което сме сигурни, че можем да изпълним;
Не даваме и не искаме информация за лични теми освен ако те не я инициират;
Говорим ясно.

Ако сме с директен стил, бихме могли да използваме някаква практика с умения за слушане.

Енергичен стил на общуване

Хората с енергичен и одухотворен стил на общуване се интересуват от голямата картина. Те са мечтателите, изобретателите и новаторите в групата. Тяхната комуникация може да е пълна с велики идеи и хиперболи, които в началото са много убедителни за другите.
Те обаче не винаги са много добри в обсъждането на подробности или точните стъпки в процеса. Склонни са да разговарят по допирателни в разговорите си и обичат да вкарват анекдоти в диалозите си.
Спазването на дневния ред понякога е предизвикателство за хората с енергичен стил на общуване, тъй като както управлението на времето, така и запазването на фокуса са предизвикателства за тази група.

Съвети за общуване при енергичен стил на общуване:

Когато обмисляме нови идеи за споделяне, също така мислим дали имаме предложения за това как да ги реализираме;
Уважаваме договорените програми и срокове, когато сме на срещи;
Опитваме се да ограничим споделянето на лични анекдоти, които отклоняват групата от темата;
Уверяваме се, че позволяваме на другите да дават своите идеи и предложения, и че слушаме;
Уверяваме се, че всички искания, които правим, са ясни, и че предаваме причината за тях;
Предаваме своята оценка за работата и приноса на другите.

Съвети за комуникация с хора при енергичен стил на комуникация:

Използваме програма с времеви ограничения, посочени за всяка тема;
Да ги похвалим пред другите;
Да се научим внимателно да пренасочваме разговора обратно към съответната тема;
Разбираме, че те могат да преувеличават;
Предизвикваме ги да разбият своите идеи в конкретни стъпки;
Потвърждаваме с тях какво са се съгласили да направят;
Използваме контролни списъци или други писмени напомняния като начин да помогнем за комуникацията и какво трябва да се направи.

Хората с енергичен стил на общуване обичат да доразвиват идеите, да размишляват и да говорят за общата картина, стига да успеят да говорят много! Те трудно могат да се концентрират върху детайлите в своите прекрасни идеи. Също така може да им е трудно да се придържат към дневен ред или към една тема.

Систематичен стил на общуване

Тези хора обичат да се фокусират върху факти и детайли, а не върху мнения и възможности. Очакваме да използват и оценяват логиката.
Те може да реагират по-бавно на нашата комуникация, тъй като вероятно анализират ситуацията и изграждат логичен, добре обмислен отговор.
Хората със систематичен стил на комуникация са неудобни с изразяването на чувствата си към нещата и не обичат конфликтите. Те може да са склонни да прекратят комуникацията, а не да се справят с емоционални или конфликнтни ситуации. Ако им дадем указания, ще трябва да бъдем много прецизни в предаването им.
Колкото повече информация можем да им дадем, толкова по-щастливи ще бъдат те, стига информацията да е от значение за текущата дискусия.

Съвети за общуване при систематичен стил на общуване:

Разбираме, че не всеки следва линейни мисловни процеси и взимане на решения;
Осъзнаваме, че за добрите работни взаимоотношения е важно да се съобразяваме с чувствата на другите;
Научаваме се да задаваме квалифициращи въпроси, които ще ни помогнат да получим необходимата информация;
Задаваме въпроси на другите, ако искаме да изградим взаимоотношения;
Уверяваме се, че сме разбрали обхвата на проекта, така че да не губим време за събиране на информация, която няма да е необходима;
Ако трябва да поискаме повече време за анализ, можем да обясним ползата от информацията, върху която работим.

Съвети за общуване с хора със систематичен стил на общуване:

Фокусираме се върху фактите от ситуацията, а не върху мненията на отделните хора;
Говорим с точност, а не с обобщения;
Организирани сме навреме и по теми, когато общувате с тях;
Посочваме логични причини за нашите действия и за това, което искаме от тях;
Оставяме им време за анализи преди взимането на решения;
Избягваме личните теми освен ако не отворят разговор за това.

Хората със систематичен стил на общуване се фокусират върху факти, а не върху мнения. Комуникацията с материални доказателства е най-подходяща при този стил. Вероятно ще им е неудобно да изразяват чувства и са склонни да избягват конфронтация.

Внимателен стил на общуване

Тези хора са много загрижени за чувствата на другите. Те искат да угодят на другите. Обичат да работят в екип, да помагат и да се свързват с останалите на лично ниво. Ако има конфликт в групата, те ще бъдат тези, които ще се опитат да посредничат и да го разрешат.
Искат всеки да има шанс да изкаже мнението си, да се обърне и да получи признание за приноса си. Насърчават екипното сътрудничество и комуникация, въпреки че не винаги са склонни да изказват собствените си мисли.
Склонни са да приемат пряката комуникация като личен въпрос. Трудно им е да отделят мненията на други хора по дадена тема и чувстват, че противоположното мнение се дължи на това, че хората не ги харесват.

Съвети за общуване при внимателен стил на общуване:

Разбираме, че мненията на други хора по дадена тема са различни от техните лични мнения за нас;
Осъзнаваме, че не на всички им е удобно да обсъждат лични теми с колеги;
Уважаваме собственото си мнение, като зачитаме и мнението на другите;
Признаваме, че не е нужно да сме приятели с всички, но трябва да се отнасяте към другите уважително и професионално.

Съвети за общуване с хора с имат внимателен стил на общуване:

Когато е възможно, уверяваме ги, че нашите мнения не са лично настроени;
Изразяваме искрен интерес към техните чувства, мисли и личен живот;
Насърчаваме ги да задават въпроси и да споделят мненията си;
Казваме им, че оценяваме помощта им;
Разрешаваме бързо всички конфликти.

Хората с внимателен стил на общуване са много заинтересовани да слушат и да разберат как се справяме ние и другите. Искат всеки да има шанс да говори, но може да се въздържат от изказване на собствено мнение, ако смятат, че това ще предизвика недоволството на другите.

СЪВЕТИ ЗА КОМУНИКАЦИЯ

Подбор на думи

Можем наистина да подкопаем отношенията си и да генерираме отрицателна реакция, ако изберем грешни думи. Важно е да сме чувствителни към това как различните думи ще бъдат възприети от нашите слушатели.

Винаги: Дума като „винаги“ може лесно да се възприеме като атака срещу слушателя. Когато се опитваме да подобрим дадена ситуация, е много по-добре да изберем по-мек подход, търсейки печелившо решение.

Никога: Казвайки на някого: „Никога не сте навреме!“ няма да бъде толкова ефективно, отколкото да кажем: „Забелязах, че напоследък не стигате навреме до работа. Имате ли затруднения, които можем да обсъдим?” Те няма да се почувстват нападнати и можем да започнем разговора оттам.

Трябва: Това е друга опасна дума. Например „Трябваше да си донесеш чадър!“ Това е малко нелепо, когато вече сме мокри. Дори когато хората питат за съвет какво трябва да направят, по-мотивиращо е да се използва приятелски и уважителен език.

Но: Думата “но” може да се разглежда като отрицателна. Може да изтрие всичко положително, което е дошло преди нея, а слушателят ще се съсредоточи върху отрицателното.

Може би: Не дава никакво чувство за ангажираност, а само несигурност.

Трябва да: Фрази като „Трябва да…“ са много взискателни. Те карат хората да се чувстват сякаш нямат избор.

Не може: Отрицанието като „не“ и „не може“ спират дискусиите и предизвикват негативни чувства. Най-добре е да ги избягваме, където е възможно.

ЕЗИК НА ТЯЛОТО

Правейки някои незначителни корекции в стойката, жестовете и мимиката, ни помага да станем много по-добри комуникатори. Лицето и езикът на тялото ни могат да бъдат два от най-добрите инструмента в нашата комуникационна кутия.

Ето четири поведения, върху които можем да работим:

Наклоняване: Най-добре е да седнем в стола си удобно, но и да се изправим в авторитетна стойка.

Разсейващи навици: Да избягваме досадни разсейвания като въртене на косата, игра с пръстени или щракване на химикалката, тъй като това ще накара слушателя да обърне внимание на нашите навици и да формира преценки от тях, вместо да се фокусира върху нашето съобщение.

Празни погледи: Празният поглед е този, който не показва израз или емоция. Когато се опитваме да предадем важно съобщение, празният външен вид ще ни накара да изглеждаме безразлични. Да използваме лицето си, за да покажем изражение както при получаване, така и при изпращане на съобщения.

Работно лице: Когато сме на бюрото си, концентрирайки се върху работата си, челото ни може да е набръчкано и устните ни да са свити. Например ако нашият асистент влезе в този момент и ние погледнем нагоре, все още носещи това „работно лице“, той може да си помисли, че лицето ни казва: „Какво, по дяволите, искаш? Как смееш да ме прекъснеш!” Нека отделяме малко време, за да се отпуснем и да приемем отворен израз, когато хората почукат на вратата. По този начин те ще се чувстват по-удобно, за да говорят с нас.

УМЕНИЯ ЗА СЛУШАНЕ

Благодарение на имейлите, мигновените съобщения, чат стаите, социалните медии и други инструменти, доведени от любезността на технологиите, всички ние имаме много повече да учим в днешни дни, ако искаме да общуваме ефективно с другите.
За щастие има няколко много прости съвета, които всеки може да използва, за да се помогне пътят към ясна, ефективна комуникация. Независимо дали се обръщаме към аудитория, разговаряме по телефона или работим сами, овладяването на тези три основни умения ще ни постави пред възможност да станем много по-добри в комуникацията:

Да слушаме: Комуникацията е двупосочна улица. Половината от битката е да се научим как наистина да чуваме, обработваме и реагираме на това, което казват другите. Добрият слушател проявява жив интерес към своята аудитория, използва подходящи вербални и невербални знаци и задава въпроси, за да насърчи разговора.

Да повтаряме: Когато перифразираме нещо по различен начин от това как ни е било предадено, ние изясняваме своето разбиране и стимулираме по-нататъшна дискусия.

Да помислим: Твърде много хора отварят уста и говорят, без да се замислят. Забавяме, за да сме сигурни, че сме обмислили подходящо това, което ще кажем.

ПИСМЕНА КОМУНИКАЦИЯ

В съвременния свят на бърза комуникация чрез текстове и имейли повечето от нас предпочитат да изстрелят писмено съобщение, отколкото да се обадят по телефона.

Процес на писане
Успешната писмена комуникация изисква внимателно обмисляне и планиране. Тя трябва да съдържа изчерпателна информация за конкретна тема и все пак да бъде ясна, точна и лесна за четене.

Добре написаното произведение изисква да се обърне внимание на следните три етапа в процеса на писане: планиране, писане и редактиране.

Планиране: За да напишем добър текст, трябва да планираме това, което искаме да кажем. След като сме решили какво искаме да кажем, изброяваме всички точки и ги подреждаме в логична и подходяща последователност. Този подход гарантира яснотата на нашето съобщение и ни помага да избегнем пропускането на съответните подробности.

Писане: Етапът на писане изисква внимателно изпълнение. Той включва етап на подготовка преди писане, където събираме цялата и необходима информация. Започваме да пишем на прост и ясен език и преминаваме от нещо конкретно към нещо по-абстрактно и изразително.
За да подобрим уменията си за писане, трябва да практикуваме писане на целевия език всеки ден, докато не успеем да се изразяваме ясно и да удовлетворяваме нуждите на нашия читател. След като започнем да пишем, думите, изреченията, параграфите и оформлението се превръщат в инструменти за писане, които можем да използваме, за да предадем съобщението си кратко, любезно и уверено.

Редактиране: Третият етап в процеса на писане е редактирането. От решаващо значение е да се провери за граматически грешки и да се гарантира, че има плавен езиков поток.

КАПАНИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ИЗБЯГВАТ

Има четири вида основни грешки, които трябва да избягваме при писмена комуникация:

Объркващ език: Объркващият език се отнася до думи, които подвеждат читателя и причиняват прекъсване на комуникацията. Това може също да доведе до издигане на бариери между писателя и читателя.

Многословие: Многословието означава използването на твърде много думи, толкова много, че те пречат на разбирането. Ако многословието продължава, това може да обърква и отегчава читателя.

Лоша структура на изреченията: Лошата структура на изреченията често води до фрагментирано изписване и изречения, които възпрепятстват разбирането. Редът на думите е важен за значението.

Претоварване с информация: Претоварването с информация може да доведе до неудовлетвореност и да постави съмнение в достоверността на писателя.

ВЕРБАЛНА КОМУНИКАЦИЯ

Съществуват голям брой различни умения за вербална комуникация. Те варират от възможността да се говори ясно до представянето пред аудиторията, както и до ефективното обсъждане по телефона.

Яснота

Начинът, по който произнасяме думите си, както и тонът на гласа, който използваме, оказва влияние върху ефективността на всяко съобщение. Точно както използването на правилните думи е от съществено значение, също така е важно да взимаме предвид гласа и тона си, ако искаме да бъдем разбрани и да предадем ефективно своето послание.

Прости стъпки, които ще ни помогнат да увеличим яснотата на гласа си:

Забавяне: Много хора говорят твърде бързо и почти монотонно. Намаляването на скоростта ще ни даде повече увереност.

Проверяваме разбирането: Питаме слушателите си дали те са разбрали произношението ни, тъй като може да се колебаят да ни кажат.

ПРЕЗЕНТАЦИОННИ УМЕНИЯ

7 съвета, които ще ни помогнат да подобрим презентационните си умения:

Фокусираме се върху нуждите на нашата аудитория;
Концентрираме се върху основното послание;
Усмихваме се и осъществяваме зрителен контакт с аудиторията;
Не забравяме правилото 10-20-30 за слайдшоу. Това е съвет от Гай Кавасаки от Apple. Той предлага слайдшоу да:
Не е повече от 10 диапозитива;
Не е повече от 20 минути;
Размер на шрифта не по-малко от 30;
Разказваме истории;
Използваме гласа си ефективно;
Използваме и тялото си.

УМЕНИЯ ЗА ТЕЛЕФОННА КОМУНИКАЦИЯ

Когато говорим по телефона, не можем да използваме жестове или мимики. Имаме само гласа си.

Ето няколко ключови неща, върху които да се съсредоточим, когато подобряваме телефонния си глас:

Тон: Много е неудобно да слушаме човек, който говори на висок тон. Говоренето с по-ниска височина на тона може да бъде по-удобно и може да ни даде повече авторитет, като ни помогнете за изграждането на отношенията.

Оценка: Забавяме нормалния си темп на говорене по телефона, за да дадем на слушателя шанс да приеме това, което казваме.

Акцент: Използваме правилен акцент, за да изясним значението си, с възход и спад в гласа.

Изговор: Да не заглушаваме думите си. Да се постараем да произнасяме всяка дума внимателно.

Енергия: Много от нашата енергия се губи по телефонните линии. Това означава, че трябва да изразяваме повече енергия по телефона, отколкото, когато сме лице в лице.

Усмивка: Дори ако хората не могат да ни видят усмихнати, те могат да го усетят по телефона.

Внимание: Поемаме ангажимент към обаждащия се. С внимание и уважение не правим друго, докато разговаряме.