Как да разчитаме мотивацията и удовлетворението?

Мотивацията е важен двигател във всяка организация, като често определя колко усилия ще положим за изпълнение на задачите ни и е силно обвързана с удовлетворението от работата. Удовлетворението от работата изразява как се отнасяме към задачите, които трябва да изпълним.

През 1943 г. американският психолог Ейбрахам Маслоу разработва теория за човешката мотивация, наречена “Йерархия на потребностите”. Тази теория все още е много популярна и описва човешките нужди в пет общи категории. Според Маслоу, след като индивидът е задоволил нуждите в една категория, той или тя е мотивиран да търси нуждите на следващото по-високо ниво.
Йерархията на потребностите на Маслоу се състои от следните категории:

Физиологични нужди: Това е първото и най-ниско ниво на потребности, отнасяйки се до най-основните нужди за оцеляване, включвайки нуждата от храна и подслон.
Нужди от безопасност: Второто ниво на нужди включва нуждата на индивида от сигурност, защита и безопасност във физическите и междуличностни събития от ежедневието.
Социални нужди: Третото ниво на нуждите е свързано със социалното поведение, основавайки се на желанието на индивида да бъде приет като част от група, включвайки желание за любов и обич.
Нужди от его / оценка: Четвъртото ниво на потребности се отнася до потребността на индивида от уважение, признание и престиж, включвайки лично чувство за компетентност.
Самоактуализация: Това е петото и най-високо ниво на нуждите. Нуждите от това ниво са свързани с желанието на индивида да достигне пълния си потенциал чрез нарастване и използване на способностите му в най-висока и творческа степен.

Според Йерархията на потребностите на Маслоу хората са мотивирани да изпълняват основни нужди, преди да преминат към други, по-напреднали нужди.

Херцберг: Двуфакторна теория

През 50-те години на миналия век Фредерик Херцберг изучава характеристиките на работата, за да определи кои фактори служат за увеличаване или намаляване на удовлетвореността на активните хора. Изследването му идентифицира два фактора, свързани с удовлетвореността от дейността: фактори „хигиена“ и фактори „мотивация“.

Хигиенни фактори:
Тези фактори трябва да се поддържат на адекватни нива, като са свързани по-скоро със средата, в която човек работи или учи, а не с естеството на самата дейност. Важните хигиенни фактори включват организационни политики, условия на дейност и труд, взаимоотношения с връстници и подчинени, статус, сигурност на мястото по дейности и обезпеченост. Адекватните нива на тези фактори са необходими, за да се предотврати недоволството, докато подобряването на тези фактори над адекватните нива обаче не води непременно до повишаване на удовлетвореността от дейността.

Мотивационни фактори:
Този набор от фактори е свързан с оказването на пряк ефект върху увеличаването на удовлетвореността от дейността. Тези фактори включват постижения, признание, отговорност, растеж, самата дейност и възможността за напредък.

Двуфакторната теория на Херцберг гласи, че има определени фактори при мястото на дейността, които причиняват удовлетворение от работата и ученето, докато отделен набор от фактори предизвиква и неудовлетвореност.

Макгрегър: Теория X и Теория Y

Теориите на Дъглас Макгрегър се фокусират по-малко върху нуждите на хората по дейността и повече върху естеството на поведение по ръководене. Тези теории се основават на предположението, че възприятията на ръководителя във връзка с човешкия ресурс оказват силно влияние върху начина, по който се опитва мотивацията. Макгрегър създава две теории въз основа на своите изследвания, наречени Теория X и Теория Y.

В случая с Теория X ръководителят приема, че неговият човешки ресурс не желае да работи при акция на избягване. Въз основа на това предположение надзорният орган упражнява строг контрол върху човешкия ресурс, наблюдава отблизо работата и колебливо делегира правомощия.

В този случай на Теория Y ръководителят приема, че за разлика от Теория X човешкият ресурс е готов да работи и да приеме повишени отговорности. В светлината на тези предположения ръководителят осигурява на човешкия ресурс повече свобода и креативност на дейностното място и е с по-висока готовност да делегира правомощия.

Макгрегър разработва две мотивационни теории и те се позовават на два стила на управление – авторитарен (Теория X) и участващ (Теория Y).

Трите обсъждани теории могат да дадат ценна представа за поведението на дадена организационна структура.