Как да управляваме знанията си?

Знанието се състои от неизяснена и променлива съвкупност от опит, ценности, експертни възгледи и представи, контекстна информация, теоретични знания и обоснована интуиция, които осигуряват среда и рамка за оценка, и придобиване на нов опит и знания. Управлението на знанията е процес на създаване на нови знания чрез използване на вече натрупаните, посредством откриване, предоставяне, прилагане, съхраняване или преработка, с цел достигане до желани резултати.

Знанието според Пробст е “сборът на знания и способности, които индивидите използват при разрешаването на проблеми. Знанието се основава на данни и информация, но за разлика от тях, винаги се свързва с човека”. Данните са съвкупност от отделни обективни факти за дадено събития или процес и имат малка полза самостоятелно, освен ако не са преобразувани с информация. Данните са числени стойности или други характеристики, получени от наблюдения, експерименти или изчисления. Пример за количествени данни (цифрови) – цена, скорост, време, капацитет. Пример за качествени данни (описателни) – характеристики, описателни изявления.

Данните могат да бъдат преобразувани в информация чрез 5 основни процеса:

1) Кондензиране – данните се обобщават в по-сбита форма, като ненужните отпадат; 2) Контекстуализиране – определят се причините за събиране на данните и техния контекст; 3) Калкулиране – данните се анализират и се преобразуват в агрегирана форма; 4) Категоризиране – процес на определяне на типа или категорията за анализ на данните; 5) Коригиране – грешките се премахват, като се взимат под внимание липсващите данни.
Информацията от своя страна представлява данни, на които са им дадени цел и контекст. Мъдростта пък е способността да се идентифицира истината и да се правят правилни преценки въз основа на предишния знания, опит и интуиция. В рамките на дадена организация интелектуалният капитал или организационната мъдрост е приложението на колективните знания.

Видове знания според целта и използването им:

1) Know – what – основно ниво на знания; 2) Know – how – знания към практически резултати; 3) Know – why – повече от знае-как; 4) Care – why – самомотивирано творчество, което съществува между индивидите и организацията.

Главната цел на управлението на знанията е заставяне на знанията да работят за успеха на организацията или проекта. Задачите на управлението на знанията са: реализиране поставените пред организацията стратегически цели при нарастване на интелектуалния капитал и ефективното му използване; повишаване ефективността на приеманите решения; създаване на предпоставки за появяване на иновации; обучение и мотивация на хората. Предназначението на управлението на знанията е ефективното реагиране на промените; бързо обучаване на новите членове на екипа; развиване на взаимоотношенията с други хора и партньори; ефективно използване на информационните технологии; развиване на организационната култура.

Типове знания:
1) индивидуална форма (личността); 2) колективна форма (процесите на работните групи); 3) неявно (субективни представи за идеали); 4) явно (методологично, систематично и с ясна форма).

Основният проблем на знанието е превръщането му от неявно в явно.

Интелектуалният капитал е знание, информация, опит, организационни възможности, организационни канали, които могат да се използват, за да създадат богатство. Те могат да бъдат превърнати в стойности. Човешкият капитал е важен при иновации и обновления. Разликата между физическия и интелектуалния капита се състои в това, че физическият капитал има материална природа, докато интелектуалният капитал има нематериална природа. Затова го наричат и невидими, скрити активи. Парадоксът на знанието се състои в това, че организациите вярват, че знанието е стратегически актив, но те не управляват знанието стратегически. Стратегията на знанията е начинът, по който организацията балансира ресурсите си от знанията и способностите си за тяхната обработка с нужните знания за създаване на продуктите и услугите си за конкурентни пазари и среда по превъзхождащ и конкурентен начин. Организацията се нуждае от провеждане на базиран на знанията SWOT анализ.
SWOT (Strengths, Weaknesses, Opportunities, Threats) анализът е мощен инструмент, който може да се използва при стратегическо планиране. Може да помогне на организацията да идентифицира силните и слабите страни, възможностите и заплахите. SWOT анализът може да се използва за взимане на решения за това каква посока трябва да поеме една организация.

Ефективната метрика на управление на знанията би могло да бъде показател, който обхваща следните 4 типа мерки: съзнаване, поведение, производителност, резултат.