Литературни жанрове

Литературни родове:

епос – всички художествени произведения в повествователна форма
лирика – всички художествени произведения в стихотворна форма
драма – всички художествени произведения, предназначени за сцена

Жанрове:

епос (разказ, повест, роман, фейлетони) <-поема-> лирика ( стихотворения, оди, елегии, лирически миниатюри, балада, сонет)

Художествени произведения, част от цикли:

“Епопея на забравените” Иван Вазов – оди
“Старопланински легенди” Йордан Йовков – разкази
“Под манастирската лоза” – разкази
“Сън за щастие” – лирически миниатюри

Лирически цикъл на творба с оделни части:

“Зимни вечери” Христо Смирненски

Разкази Иван Вазов – по-обемни, разделени на епизоди, следват естествения ход на събитията, често са по действителни случки, повествователят е “свидетел и съдник на епохата”. “Дядо Йоцо гледа”

Разкази Елин Пелин – по-кратки, действието се обуславя около една случка, често кулминацията и развръзката съвпадат, пейзажът и диалогът имат важна роля, а разказвачът е “скрит”. “Ветрената мелница”, “Косачи”, “Задушница”, “Мечтатели”, “На оня свят”, “Андрешко”.

Разкази Йордан Йовков – “многосъбитиен”, но с фокус върху една случка, има психологически характеристики на героите, ретроспекции, разказвачът е “скрит”. “Песента на колелетата”, “Последна радост”, “Шибил” (“Старопланински легенди”), “Индже” (“Старопланински легенди”), “През чумавото” (“Старопланински легенди”), “Албена”, “Другоселец”, “Серафим”.

Повести – повестта заема междинно място между разказа и романа като обем и като сюжетни линии и герои. “Чичовци” Иван Вазов, “Гераците” Елин Пелин.

Романи – голямо епическо произведение с много сюжетни линии, което може да описва вътрешния живот, но да е “огледало, което се разхожда по широкия свят” (Стендал). “Под игото” Иван Вазов, “Тютюн” Димитър Димов, “Железният светилник” Димитър Талев. Романисти – Иван Вазов, Димитър Димов, Димитър Талев.

Фейлетон – литературно-публицистичен жанр със сатиричен характер на актуални теми. “Разни хора, разни идеали”, “Бай Ганьо” Алеко Константинов.

Балада – литературната балада е предпочитан жанр през Романтизма. Присъства драматична ситуация, която води до катастрофа. Характерни са фантастичните елементи и тайнствеността. “Хаджи Димитър” Христо Ботев.

Елегии – елегията е стихотворение с тъжни чувства. “Майце си”, “Обесването на Васил Левски”, “Елегия” Христо Ботев. “Заточеници” Пейо Яворов. “Да се завърнеш…”, “Помниш ли, помниш ли”, “Сиротна песен” Димчо Дебелянов.

Лирически миниатюри – кратки стихотворения, които често представляват природни картини с многозначни внушения. “Ни лъх не дъхва над полени”, “Спи езерото”, “Самотен гроб” Пенчо Славейков.

Оди – стихотворения с възтожени и приповдигнати чувства. “Българският език” Иван Вазов

Сонет – стихотворение от 14 стиха. “Пловдив” Димчо Дебелянов.