Роден съм и съм израснал в Димитровград – най-младият град в България, сътворен от хилядите отрудени младежи в името на това – да изградят дом на мечтите си. Град, който, за съжаление, масата свързва с тържища и недотам приятни музикални вкусове. Но ние, димитровградчани, знаем, че обликът на нашия град е най-вече културата. Тук среща си дават поети, художници, творци. Тук е единственият площад в страната с име „Поезия“, на който, на всеки две години, се връчва Националната литературна награда „Пеньо Пенев“ – поетът емблема на нашия град.

     Движен от целия този дух на града си, моя кауза през ученическите ми години бе да представя именно това, истинско, но недотам познато лице на Димитровград. През 2018 г. с финансовата подкрепа на община Димитровград проведохме, по моя идея и проект, първата в страната национална младежка литературна конференция, довела в града 50 младежи от цялата страна, които показаха своите литературни заложби. Член съм и на гражданското сдружение „Родопско утро“ в Хасково, с което работим за популяризиране на младежкото литературно творчество в региона.

    Завърших Езиковата гимназия в гр. Димитровград с профил „Английски и немски език“. Още от ученик в гимназията се роди интересът ми към литературата. Прописах поезия – пиша за всичко, което ме вълнува. Поезията е най-добрият начин да изразя себе си и чувствата си. Поезията за мен е любов, а Словото – следата, която всички ние ще оставим за идните поколения, защото написаното остава. 

Близо осем години посветих на музиката – като част от вокална група, и като индивидуален изпълнител. След това обаче открих литературния си талант. Носител съм на множество призови места от национални литературни конкурси, част от Календара на Министерството на образованието и науката – Вазовата България“, „Бог е любов“, конкурс за хумористична поезия „Малките нашенци“, литературен конкурс „Казанлъшка роза“.  Носител съм на Почетната грамота на арменския консул в Пловдив в литературния конкурс “Подир сенките на облаците“ – Чирпан, Награда на БНТ в литературния конкурс “Вдъхновители“. 

Имам публикувана поезия в сборници на музей“Чудомир“ – Казанлък, списание“Чисти сърца“ – Смолян, Фолклорен съюз – Пловдив , списание за младежко творчество“Пътеки“ – Стара Загора и Алманаха на Международния конкурс за поезия „Българско-сръбско приятелство“, Нови Сад, Сърбия, в който участвах.  Наскоро мои стихове бяха публикувани и във вестник „Словото днес“ – издание на Съюза на българските писатели. 

В ученическите си години бях единствен представител на област Хасково на Националната олимпиада по български език и литература, където заех осмо място в страната и получих почетно отличие на РУО Хасково.  Единствената пълна шестица на Държавния зрелостен изпит по български език и литература за Хасковска област също беше моята. Днес обаче съм последна година студент по право в Юридическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, преследвайки мечтата – да бъда юрист. Университетът ми даде (и продължава да дава) стабилната основа, която да надграждам практически. Успешно преминах стаж в правния отдел на район „Сердика“-Столична община, а впоследствие – в Районен съд-Хасково, Административен съд-Хасково, а през миналата учебна година успях да бъда на стаж в една от най-добрите кантори в София, както и в Административен съд-София-град по програма „Фулбрайт“, с възможност за практика при съдия в САЩ.

  Безспорно открих себе си в административното право и искам то да бъде пътят към бъдещата реализация. Именно в него среща си дават държавата и гражданите, като целта ми ще бъде, като бъдещ магистрат, да използвам Правото като инструмент на Обединение, в името на Справедливостта. Мое есе на тема „Справедливост“  беше публикувано през 2019 г. в списанието по римско право на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, а това лято участвах в Лятната правна школа на факултета на тема „Право и познание“, където представих доклад за административното наказване у нас. 

И макар все по-рядко да намирам време за поезия, покрай студентските ангажименти, погълнат от разпоредби и съдебна практика, литературата е винаги част от мен. Начин да се отърся от сивото ежедневие и да погледна отвъд сухия закон – в красивия свят на твореца, жаден за любов, владетелят на Магията чрез Езика и Словото. Защото те са наши двигатели, нашият жив глас. 

Често поезията ми, казват, е пространствено и топографски ориентирана, но истината е, че пространствените маркери казват само едно – за силата на любовта граници няма, защото ние, творците, говорим универсален език – владеем Словото, с което ДНЕС изграждаме по-доброто ни УТРЕ.