“Помилване на младенеца” от Димитър Драганов

ПОМИЛВАНЕ НА МЛАДЕНЕЦА



Жената е магия и следа. Да бъде тишина, не ѝ се нрави.
Мечтите ѝ сияят в резеда. Очите ѝ с искрите си се славят.
Велика е, защото ще роди деца от безопасната утроба.
Жената без тегоба ще плати цената на обществената злоба.



Накърмила честѝтия юнак, заголила гърдата си през юли,
прогонила беснеещия мрак и смела пред измислените кули,
жената – свидна дума на поет, куплети от милувките създава.
Животът ѝ, повярвай, е естет, издигнат над всеобщата гълчава.



Прощава и го прави от душа. Прегръща всяка болка и обича.
Прилича на политнали ята след милото хвърчило на момиче,
което се открива в светлина, изгубена в световните неволи.
Жената е врата към чудеса – далече от наложените роли.
 


Облечена в ефирна топлина, в ухание на пееща си лайка,
картината на нашата душа, на бебето и неговата майка
напява, че оставя се Следа, когато Любовта я нарисува.
Животът е притихнала Жена, която младенеца си целува!



Авторско право © Димитър Драганов
Всички права запазени

Списание CODIFY можете да четете онлайн тук https://elenanobleschooling.org/codify, а комплиментите книжна версия Ви очакват тук https://elenanoble.org/комплименти/#book.