ПРИКЛЮЧЕНИЕ ШВЕЙЦАРИЯ от Рубриката на ЕВА

Ева Димитрова, лицето от корицата на първия брой на списание CODIFY, започва своя рубрика – Рубриката на ЕВА!

Ева е вдъхновяваща с енергията си, убедена в силата на дисциплината и правилата в ежедневието, като поднася на читателите на списание CODIFY приключение “Швейцария”, разказвайки за пътя до Дома на Линд, впечатленията за начина на живот в Цюрих, отношението на хора, възприемането на домашните любимци и реда и читотата.

Царство “Шоколад”
С госпожата ми по немски разглеждахме картата на Цюрих, за да открием точната локация на Lindt Home of Chocolate, защото много исках да посетя това шоколадово царство, да разкажа на читателите на списание CODIFY – бях решена!

Влизайки в Lindt Home of Chocolate, ни посреща най-големият шоколадов фонтан в света, висок около 9 метра. И какво по-голямо подсказване, че ни очаква истинско шоколадово приключение. Атракцията, мога да кажа, е целият шоколадов тур, за да се запознаем с историята на шоколада. За това ни помага и малко устройство, чрез което слушаме разказите за самата история на шоколада.
Като си представим, че винаги свързваме зеленото със салата например, цветът, който най-много впечатлява за шоколадов цвят, е зеленият според мен.
Емоцията от шоколада провокира въображението, особено за готварски забавления и творения, a като идея споделям с Вас – Канелени ролца с шоколадов сос.

Шоколад за бонбони
И така, продължаваме нататък – до стаята, в която можем да опитваме шоколада, с който правят бонбоните – черен, млечен, бял.

Познай вкуса
Познай вкуса на парченцата шоколад – подаваме ръка, в която ни поставят парченце шоколад. Вкусваме го и след това се опитваме да познаем какъв вид е и какво има в него, какви други съставки съдържа.

Производствен процес
Най-впечатляващо е отделението с представа за самата фабрика, за целия производствен процес, чрез холограми на лентите и преминаващите по тях шоколади.

Стигаме и до глобуса, където можем да намерим своята страна, а ние, докато го въртим, местата се прожектират на фона на затъмнената стая. 3D визуализацията пък на ресторант с хора и красиви маси носи красотата на жива картина.
Можем да видим и една от първите машини за направата на шоколада. След изпичането му той се слага в машината, тя го мачка, и така става самата шоколадова паста.

ФОТО
И любимата за повечето посетители стая за снимки с три големи бонбона, в които сядаме за снимка, като можем да изберем дали да ни покажат на големия екран пред всички посетители.

Шоколадова изненада! Вкусове за всеки!
В края на шоколадовия тур сканираме своя билет, като веднага след това се пуска топче, което преминава различни препятствия, за да стигне до човека, който прави шоколад, а той подава към нас шоколадова изненадата с вкус за всеки – солен карамел, с ядки, с портокал.
Мога да споделя с Вас, че любимият ми шоколадов вкус от шоколадовите бонбони е бонбон с шоколад, а отвътре с кокос.
А от шоколадите – разбира се, бял.

И нещо сигнално!
Улиците, по които се движехме в Цюрих, са със сензори, и никой не смее и да помисли да премине на червен светофар, защото веднага се включват камери!

В Швейцария навсякъде е разрешено с кучета – в самолети, автобуси, тролеи, петзвездни хотели, ресторанти, навсякъде. Те са като част от семейството, ако ще и с ръст на магаре да са. Смело Ви казвам, че кучетата им са възпитани като хората. В хотела, където бях отседнала, едно куче го глезиха трима човека. Аз такова отношение към животни не съм виждала.

Да Ви призная возех се само в градския транспорт и прави впечатление, че е не просто чисто, а много чисто.
Правилата се спазват от всички. Можем да изберем дали да се возим с карта или билет, но това зависи и от времето, за което са ни нужни. Лично аз използвах билет за 24 часа. Навсякъде инвалидите имат достъп, без да им е нужен придружител. Там видях толкова много, а тук в България са скрити.
В трамвая например има специално място са хора с инвалидни колички. Закопчаваха ги, за да не мърдат. Такива човешки неща ми направиха много силно впечатление. Има дори и зарядно за телефон за тях.
Носенето на предпазни средства, свързани с COVID-19, в този период не беше задължително, но все пак имаше хора, които носеха маски и ръкавици.
Е, наложи ми се в един момент да хвана и такси. И какво мислите видях в него?! В таксито имаше и вода, и маска, и дезинфектант, и дъвки за пътниците.
Толкова дорби неща видях, че си пожелавам и в нашата страна да се живее така един ден!

В магазините има опашки за цветя. Те са просто навсякъде и всеки си купува за дома! А уханието се усеща дори и с поглед към цялата тази цветна красота!

Разбира се, не пропуснах и задължителните си тренировки! На открито! Спортът е важен!

Списание CODIFY можете да четете онлайн тук https://elenanobleschooling.org/codify, а комплиментите книжна версия Ви очакват тук https://elenanoble.org/комплименти/#book.