Стилистични фигури и тропи

Тропи и стилистични фигури

– фигури на заместването – в контекста на речта прякото значение на думите се замества с преносно;

– фигури на съвместяването – в контекста на речта значенията се съчетават по особен или необичаен начин

І. Тропи – троп – от гр. “тропос” – обръщане, обрат, превръщане; в контекста на речта прякото значение на думите се замества с преносно.

1.Метафорични тропи:

метафора – названието на един обект /предмет, признак, действие/ се пренася върху друг въз основа на някакво сходство /”златните лъчи на слънцето”, “каменно сърце”, “желязна ръка”/. Метафората се възприема като скрито сравнение – “Казах ти, че е злато човек” /= човек като злато/.

 антономасия – физически и нравствени качества на предмета на речта се назовават със собственото име на носител на същите качества /познат от общочовешката култура/ – “Проявяваш се като същински Отело”, “Станал си голям Бай Ганьо”.

олицетворение – признаци на човек се пренасят върху неодушевени предмети или отвлечени понятия /”луната спи”, “истината ще проговори”/; синоним – персонификация.

символ – словесен образ, чрез който се внушава представа за друг предмет или явление. Символът е многозначен образ – понякога един и същ образ може да бъде носител на различно символично значение /гора – 1/тайнственост, приказност, мистичност; 2/враждебност, злокобност/.

алегория – по-елементарно средство за иносказание от символа; с помощта на определено изображение, дума или езиков изказ се представя същността на едно отвлечено понятие, което няма точна характеристика в понятиен план /алегоричното изображение на скелет с размахана коса означава Смъртта/. Алегоричните отношения се срещат най-често в баснята, в пословиците и поговорките – един предмет или животно изобразява определен тип характер – На бивола окото – все в просото /човешката завист/.

ирония – присмех, насмешка; преобръщане на знака – привидно положително твърдение, разчита се противоположният смисъл – Неновица – “знаменита жена”, мислите й – “зрели и практически”; проявите на Бай Ганьо – “героически подвизи”.

сравнение  – съпоставяне по общ признак –  “бял като пряспа сняг”, “сушата като невидима  дяволска птица…”; разгърнато сравнение /Омир/; отрицателно сравнение – в нар. творчество – “У Недини слънце грее…/то не било ясно слънце,/ най ми била сама Неда”.

епитет  – художествено определение, което изразява емоционална оценка или характеризира образно обекта на речта /”диви ветрове”, “теменужен остров”, “лунносребърни води”/; в нар. творчество – постоянни епитети – тънка снага, ясен месец, очи череши.

2.Метонимични тропи:

метонимия – названието на един предмет се пренася върху друг въз основа на вътрешна връзка / “Залата онемя”, “Върхът отговори”, “Прочетохте ли Ботев”/.

синекдоха – с част от цялото се назовава цялото или обратно – родна стряха, бащино огнище.

перифраза – названието на предмет, лице, явление се заменя с описателен израз за предаване на негови съществени признаци – българската черноморска столица /Варна/, авторът на романа “Под игото” /Вазов/, “това чудно творение на природата” /Ниагара/.

евфемизъм – груба дума или израз се заменят с други с цел да се смекчи неприятното въздействие върху читателя/слушателя /вм. “умря” – отиде си, напусна ни/.

3. Тропи от групата на количеството – предметът или неговият признак се променят в количествено отношение:

хипербола – преувеличение / ”На картината беше изобразен великан със знаме в ръце” – “Немили-недраги”, “пот от чело кървав се лее”/.

литота – 1/ пренамаляване /# хиперболата/ – “Той имаше лице сухичко, мършавичко”; 2/ чрез отрицание преднамерено се опростява признак на обекта с цел да се отслаби положителната оценка – Филмът не е лош /вм. Филмът е хубав/.

ІІ. Фигури – подреждането на думите в изпитани словесни конструкции, които придават ритмичност и изразителност на речта, като чрез тях се изгражда образ, изразява се мисъл, настроение, чувство:

анафора – повторение на дума или израз в началото на съседни стихове или строфи /”Език свещен на моите деди,/ език на мъки, стонове вековни,/ език на тая, дето ни роди…”/.

епифора – повторение на дума или израз в края на съседни стихове или строфи.

спирално повторение  – повторение на дума или израз от края на първия стих/строфа в началото на следващия/следващата /”Дано ми найдат пушката,/ пушката, майко, сабята”/.

градация /фигура на съвместяването/– повишаване или понижаване на чувството; възходяща – климакс /”едно име ново, голямо, антично”/; низходяща – антиклимакс /”…коли, беси, бие, псува/ и глоби народ поробен”/.

реторичен въпрос – който не изисква отговор /съдържа го в себе си/ – “Къде е тука нашата съдба?/ Къде е драмата?/ Къде съм аз? Кажете” /”Кино” – Вапцаров/.

контраст /фигура на противоположността/ – от фр. contraste; противоположни образи, картини, преживявания… – образите на Бойчо Огнянов и Кирияк Стефчов от “Под игото”.

антитеза /фигура на противоположността/  – противопоставяне –  “Аз умирам и светло се раждам,/ разнолика нестройна душа,/ през деня неуморно изграждам,/ през нощта без пощада руша” /Д.Дебелянов/.

парадокс  – /фигура на противоположността/ – находчив израз с характер на извод или заключение,  изграден  върху  две  вътрешно  или външно  противоречиви  мисли,  логически несъвместими – “Тоз, който падне в бой за свобода,/ той не умира!”.

оксиморон – словосъчетание от думи, които смислово взаимно се изключват – живият труп, смешен плач, говорещо мълчание.

апосиопеза – замълчаване, недоизказване; прекъсване на речта под влияние на силни чувства – “пък…каквото сабя покаже/ и честта, майко, юнашка”.

плеоназъм – многословие

инверсия – обърнат словоред /разместване на думите в изречението/ – “Векове цели/ разум и съвест с нея се борят”.

образен паралелизъм – успоредно са дадени два образа, които имат нещо общо помежду си, като най-често се съпоставят природни явления с чувства, прояви, отношения от човешкия живот – “Черней, горо, черней, сестро, двама да чернеем-/ ти за твойте листи, горо, аз за мойта младост”.

синтактичен паралелизъм  – когато стихове/изречения имат еднаква конструкция –  “Аз станах. – Небето бе празно и глухо…/ Аз плачех. – Тълпата бе ледно-бездушна” /Дебелянов/.

анжамбман – стилистично-синтактичен прескок – пренасяне на част от фраза от един стих в началото на следващия, при което в края на стиха се получава пауза, несъвпадаща с паузите, произтичащи от синтактичния строеж на изречението – “Тук първи път чух възглас: – Престани/ да вярваш и да дириш – забранен е/ на любовта плодът – и в зли страни/ мечтите ти навек ще бъдат пленни” /Д.Дебелянов/. 

алитерация – повторение на еднакви или сходни по звучене съгласни звукове – “Гарванът грачи грозно, зловещо”.

асонанс – повторение на еднакви или сходни по звучене гласни звукове – “Настане вечер, месец изгрее…”.