“Южно розе” от Добромир Зафиров

Южно розе

Налей ми, налей ми от южното вино –
сакарската сладост на бога Загрей!
Да кажем отново неказани истини –
бъди вечно с мене, във мене живей!

Шепти ми, лекувай горчивите рани,
разказвай ми пак за отминали дни,
когато край старите хасковски бани
са мачкали грозде в шарапани.

Тракиец съм – вярвай, отлично познавам
магията древна на Дионис.
На чара ти вече не устоявам
и в нашата земя ти направих сюрприз.

Целувай ме нежно – то, виното, казват,
събирало често красиви сърца.
И може би днес ми Дионис показа,
че моята сладост отново е ТЯ!

Прегръщай! Докосвай! То, виното лудо
отново ни гали и сбъдва мечти.
И сякаш пак страстите силно събужда
затуй само моя от днес ти бъди!

Тогава, досущ като Бога Дионис
на твоята хубост съм аз господар.
Наливай, наливай, любов – днес си моя
под топлата ласка на Южен Сакар.

А виното вече изглежда, че няма
онзи типичен горчив привкус,
защото със тебе изграждаме двама
нашето ново „Шато Де Лукс“.

И двама ще вкусим от тази магия
под онзи слънчев тракийски покров –
аз бях Аполон, а ти, жрице Пития
розето успя да превърнеш в ЛЮБОВ!

Списание CODIFY можете да четете онлайн тук https://elenanobleschooling.org/codify, а комплиментите книжна версия Ви очакват тук https://elenanoble.org/комплименти/#book.